Новини и статии

Парите за лекарства – между очакванията и реалността

Публикувано в: Здравни новини 12 April 2010

126_1

Няма ръст на публичните средства за лекарства 

Участието на българската държава в пазара на лекарства е с най-ниските показатели в рамките на целия Европейски съюз и с тенденция към понижаване - докато през 2009 год. е било 36,6%, сега е 35%. За сравнение - средно в страните-членки на ЕС 85% от средствата за лекарствени продукти се покриват от публични фондове - като те са или изцяло държавни, или наистина обществени по статут и действителна функция.

Статистиката сочи значителен ръст от 7% на нашия фармацевтичен пазар в кризисната 2009 г., като прогнозата за 2010 г. е нарастването да е до 5%. Изразено в числа - през миналата година пазарът на лекарства у нас възлиза на 878 млн. евро - от тях 152 млн. е болничният пазар и в пъти повече аптечният - 726 млн.евро. Според експертите има забележима тенденция към постепенно изместване на фокуса към по-скъпо лечение и това е една от причините към пазара на лекарства да отиват повече пари.

Откъде идват парите?

В тази иначе нормална за развития свят констатация обаче звучи и много тревожна нотка, която горните числа илюстрират безусловно - нарастването на средствата за лекарства се дължи на дадените пари в брой, на парите, които всеки българин вади от джоба си, ако му се наложи да се лекува. И през настоящата година не се очаква никакъв ръст на държавното участие в пазара на лекарства.

Анализаторите:

"Притеснителното от анализите на фармацевтичния пазар у нас е, че около 50% от болничния бизнес у нас е "търго-бизнес" и се решава от едни хора с химикалки. А всички знаем, че проблемите с осигуряването на лекарства са постоянни", това заяви Кунчо Трифонов, директор на компанията IMS-България.

Според анализа на IMS през последните години държавата е успяла да установи добър ценови контрол върху лекарствата - т.е. малкото пари за лекарства са били управлявани добре чрез здравната каса.

Ще изчезват ли лекарства от българския пазар?

Независимата анализаторска компания пресмята, че от 1999 г. досега цената на една опаковка лекарство е паднала средно с 50%. Което означава, че натискът върху фармацевтичната индустрия да сваля цените е бил с цел с по-малко средства от здравната каса да се купят повече лекарства. 

Кунчо Трифонов посочи, че България има най-ниски цени на лекарствата при производител, но при 20% ДДС за потребителя нещата изглеждат различно. В същото време, докато високият ДДС прави лекарствата недостъпни за мнозина, заради ниските цени на производител опасността някои медикаменти да изчезнат от българския пазар е съвсем реална.

В развитите страни най-много средства се дават?

Как се разпределят публичните средства по групи медикаменти? Тези показатели и по-специално процентът на средствата за съвременни онколекарства е също важен индикатор за приоритетите на развитите страни в тази сфера. В Западна, Централна Европа и САЩ най-много средства се дават за онколекарства, на второ и трето място са медикаментите срещу респираторни заболявания и висок холестерол. У нас в най-много пари по линия на здравната каса се дават за лекарства за диабет, за кръвно налягане, онкологичните са на трето място. В т.нар. нововъзникващи пазари като Русия, Китай, Индия, Бразилия публичните средства за лекарства са насочени основно към антибиотиците и обезболяващите. Смята се, че тези страни още имат сериозни проблеми с инфекциите и овладяването на болката,  и скъпото онкологично лечение остава твърде встрани от приоритетите им. 

В България за лекарства се дават средногодишно на глава от населението 80 евро  - за Франция  - над 200, за Белгия - над 300 евро.

Стратегиите за финансирането на здравеопазването у нас и в частност на лекарствата не бива да излиза извън реалните български условия и икономически дадености. Имаме най-ниския Брутен вътрешен продукт в ЕС, най-ниското ниво на добавена стойност, т.е. силно ограничен ресурс. Той ни принуждава да не създаваме и подхранваме нереалистични очаквания, принуждава ни да дадем в този момент и трезвия отговор на въпроса:

"Какъв тип здравеопазване реално, извън желанията и мечтите, може да си позволи една страна с повече от мизерен БВП? Много "държава" или малко "държава" трябва да залегне в темелите на реформата?" Това е въпросът, от чиито експертен и икономически обоснован отговор ще зависи до голяма степен дали ще остане системата поне с глава над водата.

В крайна сметка обаче той е чисто политически - каква да е посоката и колко воля има за реализирането й последователно, без резки обрати и периодичен рестарт. Защото независимите анализатори са единодушни - за да стигнем там, където в момента са страни като Полша, Унгария, Чехия в организацията на здравеопазването, ще са нужни 5 или 10 години. Зависи само от политическата воля.

Източник: Health.bg

Сподели в:

Нередност Изпрати Принтирай
Facebook

Няма коментари

Съдържанието в коментарите представя мнението на потребителите на Medicine.bg. То не е проверено от модератор за медицинска или фактологическа точност и не замества консултация със специализирано мецинско лице.

Добави коментар

Коментари, които не са свързани с темата и съдържат неподходящо съдържание, могат да бъдат модерирани или премахнати.

Нагоре към статията

Индекс на телеснaта маса

см
кг.
год.
Регистрация на лекар

Вие сте лекар?

Създайте подробен профил и представете вашата практика.

Page generation time: 0.16464 seconds