Анемия

Диагноза

Диагнозата на анемията поставя въз основа на историята на заболяването, медицинския преглед и лабораторни изследвания. Тези методи се използват за определяне на причината, тежестта и лечението на конкретния вид анемия. Леките и умерените форми на анемия често протичат без или с много леки симптоми.  В действителност анемията често се открива при кръвни изследвания, имащи за цел диагностицирането на друго заболяване.

Медицинска и фамилна анамнеза (история на заболяването)

При сваляне на анамнезата се задават въпроси относно:

• симптомите на анемията, например умора и слабост
• прекарани заболявания, които биха могли да причинят анемия
• прием на определени лекарства
• начин на хранене
• наличие на членове на семейството, които са болни или са преболедували анемия

Физикален преглед

Физикалният преглед се извършва с цел да се определи тежестта и възможните причини за заболяването. Част от тях са преслушване на сърдечните тонове и белите дробове и проверка на размера на черния дроб и слезката (далака).  Възможно е и провеждането на гинекологичен или ректален преглед, за изключване на кървене от съответните системи.

Диагностични изследвания и процедури

Съществуват различни изследвания и процедури, с които може да се установи наличието, вида и тежестта на анемията. Обикновено,  първото изследване използвано за диагностициране на анемия е пълна кръвна картина (ПКК). Пълната кръвна картина дава следната информация:

• Хемоглобин - богат на желязо протеин, съдържащ се в червените кръвни клетки, чиято основна функция е транспорта на кислород и въглероден диоксид. Хемоглобин - референтни стойности. Стойности по-ниски от посочените са показателни за наличието на анемия.
• Хематокрит - отразява концентрацията на еритроцитите в кръвта. Хематокрит - референтни стойности.  Понижените стойности са също насочващи за наличието на анемия.

Нормалните границите на тези показатели варират при различните расови и етнически групи, именно поради това данните трябва да се разчитат от специалист.

Пълната кръвна картина дава данни и за:

• Брой на еритроцитите. Твърде малкият брой на еритроцитите е показателен за анемия. Малкият брой на червените кръвни клетки може да се дължи на ниски нива на хемоглобина или понижения хематокрит, както по отделно, така и заедно.
• Брой на белите кръвни клетки (левкоцити). Основна функция на левкоцитите е фагоцитозата (поглъщане на даден обект от клетката, чрез вдлъбване на нейната мембрана и обгръщането му с нея).
• Брой на тромбоцитите в кръвта. Тромбоцитите са малки клетъчни фрагменти участващи в съсирването на кръвта.
• Среден обем на еритроцитите (MCV). При желязодефицитната анемия,  обема на еритроцитите обикновено е по-малък от нормалното (микроцитоза).

Ако  резултатите от ПКК потвърдят  анемията, се назначават допълнителни изследвания за определяне на причината, тежестта и правилното лечение.

• Електрофореза на хемоглобин - определя различните видове хемоглобин в кръвта. Използва се за диагностициране на анемии причинени от синтезата на абнормен (патологичен) хемоглобин.
• Брой на ретикулоцитите. Ретикулоцитите са незрели еритроцити. Този тест измерва броя на новите еритроцити в кръвта и определя регенаторната способност на костния мозък (скоростта, с която се произвеждат нови клетки).  По-високият брой на ретикулоцити обикновено е индикатор за кръвозагуба или ускорено разрушаване на еритроцитите.  От друга страна, по-ниския брой индицира намалено производство на клетки от костния мозък и е характерен за пернициозната анемия.

В практиката се използват различни изследвания за определяне нивото на желязо в кръвта.

• серумно желязо
• серумен феритин
• трансферин и тотален желязосвързващ капацитет (тЖСК)

Понякога е необходимо изследване за промени в бъбречната функция,  отравяне с олово (при децата) и недостиг на витамини (B12, фолиева киселина).

При съмнение за скрито кървене от храносмилателният тракт се изследват фекалиите за следи от кръв (хемокулт тест) и при положителен резултат, може да се наложи извършването на ендоскопско изследване за уточняване на мястото и причината за кървене.

При някои случаи на анемия се налага и костномозъчна биопсия.