Новини и статии

Работата ви изтощава и това ви харесва? Имате проблем

Публикувано в: Психично здраве, Любопитно 20 January 2011

rabotavofisa

Трудолюбието винаги е било един от главните добродетели на човека. Всеки от нас е чувал от детството си за ползата от труда, за необходимостта цял живот усърдно и добросъвестно да работиш. Естествено, и за вредата от мързела и бездействието.

За съжаление хората, които са далече от психологията, трудно забелязват разликата между трудолюбието и патологичната зависимост от работата. Всъщност достатъчно е само да започнеш да се престараваш, да си вземеш работа за вкъщи, да свикнеш да се задържаш по-дълго в офиса или да се откажеш от отпуската и вече си хванал първите симптоми на работохолизма. И ако трудолюбието предизвиква уважение и респект, то при съвременния човек, пристрастен към работата, нещата стоят по друг начин.

Трудолюбието е ясно – любов към труда. А работохолизмът е сериозна и опасна за здравето зависимост. Ако за работливия човек професионалната дейност е само част от живота, начин за самоизява и за осигуряване на препитание, то за работохолика резултатите от труда му нямат особен смисъл за него, а работата е начин да запълва времето си. Работохоликът не се чувстват толкова добре на професионалното си поприще, колкото зле извън него. Т.е. в другите сфери на живота. Там той е неуверен. Повече от тях обича работата си, което не е лошо.

Проблемът е, че той се крие в нея от другия заобикалящ го живот. Между другото по аналогичен начин е устроена и интернет зависимостта, когато само във виртуалния свят човек може да се почувства победител, да усети увереност в себе си, да преживее радостта от успеха и достигането на целите си.

При всеки човек има периоди на повишено увлечение към работата му или време, през което по силата на външни обстоятелства му се налага да се труди много, без да обръща внимание на умората. Проблемът не е във времето, а в ценностите на живота. Когато човек загърбва семейните отношения, не знае какво да прави през почивните дни и празниците, не се интересува или увлича сериозно по нищо извън професионалната сфера, чувства повишена тревога за резултатите от труда си и въобще се чувства в кожата си само на работното място – всичко това говори за наличие на формирала се психологична зависимост.

За съжаление пристрастените към професионалната си дейност рядко се обръщат за помощ към специалист. Самозалъгват се, че просто много работят, но не си признават, че имат проблем.

Работохолиците са няколко вида:

Откровени работохолици, наречени „чиста вода”

Това е най-разпространеният вид. Те се трудят много и са доволни от това. Близките им често се възмущават от този начин на живот, но нищо не могат да направят. Все едно да лекуваш наркоман, който не се поддава на терапия. Такива хора в предпенсионна възраст често страдат от депресия, нервно изтощение и хронична умора. При тези работохолици, както и при всички, постепенно намаляват възможностите им да намерят партньор, да създадат семейство, да родят и възпитат деца, с удоволствие и пълноценно да почиват. Всичко това има негативни последици върху характера им. Непрекъснатата работа изтощава, източва вътрешните ресурси на личността, снижава енергийния потенциал. И човек все по-често и по-често се чувства като изстискан лимон, макар че вече не е по силите му да се откаже от начина си на живот.

Скрити работохолици

Тези хора отделят много време на работата си, но периодично изпитват по този повод угризения. Те прекрасно разбират, че трябва да отделят внимание на семейството си, да намират време за развлечения и спорт, за срещи с приятели. Но само като се появят почивните дни, те започват да се терзаят, че не правят нищо, и нямат търпение да дойде краят на това безделие.

Работохолици неудачници

Това са хора, ревностно занимаващи се с безполезна дейност, никому ненужна. Често работата не им носи нито материална стабилност, нито морално удовлетворение. Те имитират трудова дейност, запълвайки духовната и емоционална пустота в живота си.

Успешни работохолици

Това са хората, които благодарение на всекидневната си непрекъсната работа достигат до големи професионални успехи и изграждат успешна кариера. В крайна сметка те се добират до крайната си цел – да получат обществено признание, а заедно с него – щедро парично възнаграждение. Но успешните работохолици са не повече от 10-15%.

Невероятно звучи, но повечето работодатели в света отдавна се отнасят с недоверие към работохолиците. Независимо че тези страстни труженици работят денонощно, те не се смятат за най-добрите сътрудници. Причината е, че те в повечето случаи не умеят правилно да разпределят и организират времето, затова го прахосват в излишни дейности.

Свръхнатовареността нерядко води до загуба на началната цел и винаги до снижаване на качеството на труда. 

Източник: Health.bg

Сподели в:

Нередност Изпрати Принтирай
Facebook

Няма коментари

Съдържанието в коментарите представя мнението на потребителите на Medicine.bg. То не е проверено от модератор за медицинска или фактологическа точност и не замества консултация със специализирано мецинско лице.

Добави коментар

Коментари, които не са свързани с темата и съдържат неподходящо съдържание, могат да бъдат модерирани или премахнати.

Нагоре към статията

Индекс на телеснaта маса

см
кг.
год.
Регистрация на лекар

Вие сте лекар?

Създайте подробен профил и представете вашата практика.

Page generation time: 0.15960 seconds